Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05.2015 22:44 - Самота
Автор: svetlina551 Категория: Други   
Прочетен: 4393 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 13.10.2015 00:28


                                                         Самота
              
            Кога човек се чувства самотен?
1.Когато е сам, когато няма партньор в живота.
2.Когато има партньор, но не се чувства обичан.
 Да погледнем на нещата така:
Родил си се в този свят. Имаш семейство - не си сам. Отиват си от този свят родителите и ако нямаш брат или сестра - оставаш сам. Но може да си сам, но не и самотен. Ако имаш любим или любима - ти не се чувстваш самотен. Обичаният човек, никога не е самотен.
А този, който се чувства самотен, е жаден за Любов.
Означава ли, че този човек не разбира живота? По силата на обстоятелствата, този човек може да е сам, но не и самотен. Кога човек е самотен?
   Да вземем следния пример:
Жена остава сама след загуба на любимия. Той може да си е отишъл от този свят, а може просто да са се разделили, по различни причини. Самотна ли е тази жена? В кой случай казваме, че е самотна? Когато тя осъзнава липсата на любим мъж до себе си, най-вероятно е самотна. Когато съзнанието й е ангажирано с нещо градивно, тя е сама, но не и самотна. Стигнахме до извода, че самотен се чувства човек, чието съзнание не е ангажирано.
  Представете си човек, който по цял ден ангажира съзнанието си с реализацията на свои планове. Нима той е самотен? Сам - може, но самотен - не. Значи самотата, свързаме с бездействие. Самотни могат да се чувстват и хора, които не са сами, а са семейни или обвързани емоционално.
   Да дефинираме:
Самота - това е състояние на съзнанието, при което човешката същност, изпитва липса на Любов и когато съзнанието не е ангажирано със съзидателна дейност.
   Знаете ли, защо човек живее в общество?
- За да му е по-лесно - ще кажат някои.
- За да е по-защитен - си мислят други.
- За да има своя среда- ще заявят трети.
   Човек живее в съобщество, за да може да се обменя енергийно и като влиза във взаимоотношения, да участва в кармични разплащания. Нима животът е карма? С
други думи - съдба?
От една страна това е така, но от друга - животът е шанс, да се прояви Бог.
Ако дадем път на Любовта да се прoявява, ще изпитваме Радост от живота.
Възможно ли е, човек да се чувства самотен, когато проявява Любовта? Естествено, че не. Тогава се чувства част от Цялото, Радостта която изпитва, задвижва процеси на обновление на всички нива.
    Да видим, какво се случва, когато живеещият сам, се е затворил в "черупката" си,
по силата на обстоятелствата.
Не иска да общува, предпочита уединението. Ще кажете: "Това е депресия."
Този човек е загубил почва под краката си; загубил е вярата, че може да очаква добро от другите.
Има два варианта:
- В първия вариант - Човекът страда, в резултат на загуба.
- Във втория вариант - Човекът е загубил стимул за живот, опорната точка, така да се каже.
    Защо говорим за самота?
- Самотният човек е нещастен.
В какво се изразява неговото нещастие? Липсва му общуването или по силата на обстоятелствата или в резултат на собствен избор. Защо е толкова важно общуването? Не може ли без него? Естествено, че може.
    Да видим , какво се случва, когато човек по силата на обстоятелствата, живее сам и общуването му е сведено до минимум. Съзнателно или не, той е принуден да се грижи
първо за оцеляването си и второ - да осмисля по някакъв начин живота си. Ако такъв човек работи или нещо създава или отглежда - растения или животни например, той се обменя с тях енергийно / отдава Любовта си и приема тяхната/.
В случай, че бездейства и разполага със средства, с които да си подсигури изхранването, пред него има два варианта:
1. Да излиза сред Природата и
2. Чрез молитвата, да се свързва с Първоизточника.
Всеки сам избира за себе си в някаква степен, вариантите на своето съществуване.
    Какво ще кажете за следния пример:
Млад мъж, който иска да има свое семейство, но не е срещнал своята любима? Той е сам, но самотен ли е?
Ако е ограничил общуването си с другите хора и не е ангажирано съзнанието му с нещо градивно - той е самотен. Изпълнен е с негативни мисли, самосъжалява се, чувства се нещастен, подценява се, губи желание за живот. Забравя, че животът е дар Божи и всеки миг от него трябва да се цени. Защо казваме, че животът трябва да се цени?
- Защото пътят, който душата си е избрала, носи всичко, което тя има нужда за своя "растеж" - придобиване на опит.
Даже в моментите, когато ни се струва, че нищо не се случва в живота ни,че сме в застой, дори и тогава, душата върви по своя път и учи своите уроци." Но как така?" - ще възроптае някой. Какво учи, когато нищо не се случва и на човек му се струва, че налива от пусто в празно?
Когато на пръв поглед нищо не се случва, човек копнее за Любов и неистово я търси. Когато обвинява другите за своето "нещастие" той заявява:
"Аз и вие сме Едно. Аз съм щастлив, когато чувствам Любовта ви, тоест проявеното добро." Защо човек изисква от другите? Защо иска да получи, преди да е дал?
Когато човек очаква да получи добро, той отново заявява: "Аз и вие сме Едно." Но защо очаква, а не дава? Защото, има недостиг на Любов.
Какво означава недостиг на Любов?
Означава, че човекът няма Мир, Радост и Веселие. Нима някой може да ти даде Мир в душата? Възможно ли е това? Ако не - как се постига Мир?
   По принцип, когато някой проявява Любовта, той стопля човешките сърца и носи Мир, Радост и Веселие. Но, в определени случаи, само, когато този срещу него, е готов да приема. В противен случай, неприемащият е поставен пред дилемата: Може ли сам да си върне Мира в душата или му е нужна помощ отвън?
В редица случаи човек се примирява, тоест смирява; приема така наложените му обстоятелства  /върху които няма контрол/ и търси изход в буквален или преносен смисъл.
Има много начини човек да си върне мира в душата. Един от тях е медитацията.
Чрез концентрацията на мисълта върху процеса на дишането, се успокоява умът и връзката ни с Висшия Аз, се възстановява.
Друг начин на връщане на Мира в душата, е разходка сред Природата. Колкото по-нависоко излезе човек, толкова по-бързо ще върне Мира в душата си.
Спортът също благоприятства за успокоение на ума и връщане на Мира в душата.
Къде е разковничето? Достатъчно ли е човек да иска Мира, за да го получи? Излиза, че са необходими действия в тази посока. На първо място, човек трябва да си даде ясна сметка какво иска. На второ място, да помисли, по какъв начин може да постигне желаното. Следват действия, водещи до желания резултат.
    Какво се случва, когато самотният човек изпадне в униние? Знае ли той, какво иска? Да допуснем, че знае. Но той е решил, че е невъзможно да стигне до желаното.
Затова не прави усилия в тази посока. Възможен е и друг вариант, когато човек е направил възможното според него, но ред обстоятелства пречат, да се случи това, което той иска.
    Защо говорим за поставена цел, тоест, човек да е наясно, какво иска?
Защото, само в този случай е възможно, човек да прави усилия, за постигане на целта.
А когато на пръв поглед усилията са безплодни, трябва ли човек да се обезсърчава?
Ще кажете: "Не трябва!" Стигаме до извода, че не всичко зависи, от волята на човека.
В кои случаи, човек знае какво иска и прави всичко възможно, да го постигне? Това се случва, когато Божията воля е над всичко. Често човек си мисли, че знае какво иска,
но в редица случаи, човешката му воля го води в грешна посока. Тогава, той губи Мира си, Радостта от живота и и нерядко изпада в униние; светът му е крив; допуска негативни мисли и чувства и предпочита усамотяването.
Когато човек се "затвори в себе си" и не иска нищо и никой, той е склонен към самосъжаление. Но мисли като :"Горкият аз!", променят ли нещо?
   Когато нещата в живота ни, не са такива, каквито ги искаме и не е в нашата власт да ги променим, какво правим?
От самосъжаление преминаваме в смирение и ако не виждаме "светлина в тунела", не ни остава нищо друго освен констатацията, че сме в "задънена улица".На пръв поглед това е така, но притиснати от обстоятелствата, хората наглед примирени, са принудени да променят мисленето си, за да могат да оцеляват. Някои започват да се молят за помощ. Молят Бог, приятели и всеки, който се изпречи на пътя им. Когато не получат желаната помощ, едни се обезсърчават, други - търсят обходни пътища за трансформиране на нежеланото състояние.
   Излиза, че човешката същност, има два пътя пред себе си: да приеме, така създалите се обстоятелства или да се измъчва, че нещата не са под нейн контрол.
Когато в най-голямата тъмнина виждаме лъч светлина и имаме надеждата, че ще излезем "на светло", ние се стремим към Светлината и този ни стремеж, ражда вярата, че можем да преминем през това. Силата на Духа, проличава в трудни обстоятелства.
Когато човек се обезсърчи и не вижда лъч надежда, пред него също има два пътя:
1.Бягство от живота чрез алкохол, наркотици, самоубийство и
2.Затваряне в себе си, самоизолация от обществото, "виновно" за създалата се ситуация.
    Стигнахме до извода, че когато приемем Божията воля или обстоятелствата, над които нямаме контрол, с ясното съзнание, че трябва да преминем през това, се учим на смирение и търпение.
В другия случай, когато не приемаме нещата, над които нямаме контрол, губим радостта от живота и желанието за живот въобще.
    Целта на всичко, написано до тук е ясна: Да се осъзнае, че животът е дар Божи; че участваме в процеси, засягащи нашата душа и тяло и че крайната цел на този път, наречен живот на физическото поле е - в резултат на натрупания опит, душата стремейки се към Любовта, да осъзнае, че силата е в нея; че тя е тази, която решава, да запази ли Мира в себе си или да го загуби; да трансформира ли състоянието на съзнанието си или да унива; да проявява ли доброто, заложено в нея или да обвинява и да се затваря.
     И така: Самота - състояние на недостиг на Любов, усещане за откъснатост от Цялото, нежелание за живот, мрак и тъга.
Лесно ли е, човек да излезе от омагьосания кръг на самотата? За едни - лесно, за други - не. Но, нека припомним: Всичко се обръща на добро.
У самотния човек, след периода на тъмнината, откъснатост и тъга, следва зараждане на копнеж за единение, за Любов, за Мир и Радост, за Веселие.
А има ли копнеж, има и стремеж за промяна. На първо място се променят мислите, стават светли; после чувствата - човек се радва, че го има и следват действията - стъпка по стъпка, към съзидание и творчество. Човекът е творец! Може да създава обстоятелства и да ги променя.
    Ключът към Радостта от живота е един: Любов.
Ние никога не сме сами!
    Състоянието на съзнанието, което нарекохме самота - усещане за откъснатост от Цялото, е като завеса, която трябва да дръпнем, за да влезе Светлина, за да огрее Слънцето на живота и да почувстваме Радостта. Ние сме Божие проявление. Освен тела, ние сме и Светлина. Никой и нищо, не може да загаси тази Светлина!
Помнете това! А когато по ред причини, изпитвате самота - променете това! Върнете си Радостта от живота! Спомнете си, кои сте! Претворете реалността! Вие сте Божии чада!
    И така: Човешката душа е извор на Любовта!
                Човешката душа е Светлина!
                Човешката душа, никога не е сама!

    Мир, Радост и Веселие! - това са плодове на Любовта и нека с тях даряваме всички във света!











Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: svetlina551
Категория: Други
Прочетен: 122470
Постинги: 62
Коментари: 12
Гласове: 77
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031