Важните неща от живота / 17.08.2016г., над първото от
                                                                                                         7-те рилски езера/

            Вървите, споделяте си, разсъждавате, изказвате се и всичко  това, е   част от               живота. Кой какво изявява навън, това е друг въпрос.
            В живота има три важни неща:
 1. Да знае човек къде отива, тоест да има цел.
 2. Да знае защо го прави, тоест да има мотивация и
 3. Да знае, че това е добро за всички.
  Наглед е тривиално, нали? Важните неща в живота имат нужда от насоченост. В противен случай, това е все едно да си слънце и да не знаеш, защо светиш, на кого светиш и трябва ли да светиш? И ако на някой му  е трудно да си се представи като слънце, ще ви дадем друг аналогичен пример.
  Искаш да отидеш някъде, но не знаеш къде, не знаеш защо и каква ти е ползата.
И какво се случва?
В първия случай не тръгваш, във втория, ако вървиш след другите, то пък не знаеш за какво. И в третия случай, ако те убеждават, че това е твоят път, но ти не си сигурен за какво отиваш и да стигнеш до благата, то няма да ги придобиеш, защото те не са твоята цел. Какво излиза?
 - Трябва да има насоченост. Когато човек знае какво иска, тоест има цел, той насочва енергията си, защото предварително знае, каква му е ползата от постигането на целта. Някой ще каже:
 - Защо ми говорите за цели в този объркан свят, нима е възможно? Животът ти "сервира" много неща, които не искаш. Понякога не ти стигат силите да възроптаеш дори. Тогава само се свиваш под "ударите" на съдбата и от тях не ти остава време да мислиш, какво друго искаш, освен да спре това, което "удря".
   Да се върнем на въпроса за действието насоченост. Насочваме вниманието си в определена посока. Следват анализите - Това нашият път ли е? Какво има в края на пътя и струва ли си да стигнем до него?
   Ако решим да следваме другите, има опасност да стигнем до това, което не е желано от нас и от което не можем да се ползваме.
   С две - три думи, много е важно човек да знае какво иска, къде да го намери и как да се ползва от него. Някой ще възроптае:
 - Аз искам лимузина, зная къде да я намеря, но не мога да се ползвам от нея.
- Представете си, че сте светлинно тяло, чиято енергия, ако не бъде насочена се разпилява. Ами, ако ви кажем, че човек може да разпилее /пропилее/ живота си, ако не знае, какво иска?!  Ами, ако ви кажем, че ако следва който не трябва, ще отиде където не трябва?!  А на въпроса "аз знам, какво искам и къде да го намеря, но не мога да се ползвам от него", ще кажем следното:
- Ако оставиш едно дете да иска всичко, трябва ли да му го дадеш? То може да иска да прегърне огъня, който свети красиво.
Ами, ако имаш лимузината и с нея съкратиш живота си?
Стигнахме до мисълта, че определяща е Божията воля.
- Защо тогава да искаме, щом Бог знае, кое е добро за нас? - отново ще възкликне някой.
- Кой вариант ви харесва повече: прасето, което стои в кочината и чака да му сложат в копанката, за да се ползва от това, което му е сложено или малкият врабец, който ще литне тук и там и ще намери това, което му е нужно, за да оцелява?
С други думи, свободната воля / свободния избор/ ни дава шанс,
след като знаем, какво искаме, да си го потърсим сами.
- Ех, да имахме крила! Щяхме да видим, кое е най-доброто за нас, нямаше да се задоволяваме от първото срещнато, от което може да се ползваме.
- Та, да си дойдем на думата! Необходима ли е насоченост на нашите действия?
Ако ми кажете "да", със сигурност знаете, какво искате и къде да го търсите. А, дали ще може да го придобиете, решавате не вие, а някой друг.
- Ами, нали е казано: "Искайте и ще ви се даде!"?
- Да искаш, значи да направиш своите опити в посока на желаното, а дали ще ти се съдейства или не, е друг въпрос.
- Нали сме сътворци на реалност? Тоест, аз го искам и сътворявам реалност, а желаното се появява като на тепсия.
- Е, да, ама не! Защо "да"? "Да", защото душата е част от Бога, тоест сътворец и "не", защото над всичко стои Божията воля.
- Нали има закони? - ще възроптае някой.
- В тази Вселена има ред .- ще допълни друг.
- Да, така е! Има закони, има ред. Но тези закони и този ред се подчиняват единствено на Любовта. А тя е тази, която гради, съзижда и всичко вижда. Смисълът на гореказаното е следният: Да ви накараме да се замислите, че не всичко е такова, каквото изглежда, че от вас зависи да организирате живота си в някаква степен с ясната увереност, че ако нарушавате Божиите закони и Божиий ред, не можете да се ползвате от това, което искате. И ако ми кажете, че Вашият Създател е истинският Творец, а Вие неговите чеда, сътворци, аз ще ви река:
 Ще бъдете сътворци само, когато проявите Любовта! Когато на първо място сложите
благоденствието на всички, без изключение. Когато смисълът на Вашият живот е да познаете Бога у вас и да му дадете път да се прояви. Когато осъзнаете, че всичко от Отца изхожда. Когато пожелаете Вашият Мир да докосне и другите души.
   И така:
 Насочвайте Вашите мисли, Вашите чувства и Вашата воля в правилната посока и само тогава ще можете да се ползвате от това, което придобиете. И само тогава земният Ви път ще Ви изведе там, където Ви е мястото, там, където законът е отредил:
  Мир всех человеческих рабам Божьих!
                                                                                            Лето Господне 2016