Kak  да заобичам врага си

         Как да заобичаш врага си?  -Като си спомниш, че Бог живее в него. Обичай Бог в него, не обичай погрешките му. Да обичаш врага си, означава единствено, че обичаш Бог, който е изпълнил тази форма със съдържание. Друг е въпросът, какво чрез свободната си воля, човешката същност ще прояви навън. И така, ето един пример:
   Обичаш да пиеш вода, знаеш, че без нея няма живот.
Но, за да приемеш водата, ти трябва форма, която водата да изпълни. Имаш тази форма - чашата. От чашата водата излиза, пиеш и ти носи живот. Но някой вместо вода, сипва в чашата нещо, което ти действа разрушително, ако пиеш. Може ли да не обичаш чашата - формата, която може да поеме водата - живота, за да ти я даде? Ще кажеш, ама мога да пия вода от извора, от чешмата, а аз ще ти река: Не съм сигурна, че знаеш пътя до извора или чешмата, от където наливам водата в чашата, необходима ти в живота. И ако обяснението стана малко мъгляво, ще поясня.
    Любовта е живата вода в нас /формата/, която носи живот. Ние сме съсъд в Божиите ръце. В живота си избирате чашите, в които да си сипете вода, избирате партньорите си и хората, с които искате да общувате. Но - ще кажете - не си избираме враговете, дори не искаме да ги срещаме в живота си, не искаме да съществуват. Но, какво е враг?
    - Човек, който ни причинява зло.
От една страна е така, но от друга, ако приемем, че този човек по силата на кармичния закон действа, подвластен на външна сила, ще го оневиним ли? Можем ли да виним чашата, че от нея излиза нещо, което ни действа разрушително, ако го приемем?
С други думи: Не всичко е такова, каквото изглежда. Близко е до акъла, че някои ще обвинят за виновен, този, който сипва в чашата нещо, което би ни навредило. Но, ако ти, в резултат на свободната си воля, искаш да опиташ, трябва ли, този, който сипва, да каже не? При положение, че душата е вечна и на нея е дадено правото да опитва чрез изборите си и така да опознава света и действащите закони в него.
     С това обяснение, в никакъв случай не оправдаваме, грешните избори, защото е логично, че искаме душата, опознавайки света, да получава и носи Радостта на живота.
     В случай, че приемем врага, за изпълнител на Божията воля, би трябвало да го оневиним. Но как да знаем, чия воля изпълнява? Ако е служител на тъмните сили? И тогава ли трябва да го обичаме? Защо трябва да го обичаме? Как да го обичаме, като знаем, че това, което получаваме или ще получим от него, е лошо за нас?
    Ето въпросите, които не дават мира, на човека, който на всяка цена иска да избегне всички страдания в живота. Този човек знае, че ако възлюби врага си, няма да изневери на същността си, която е Любов. Знае, че само проявената Божия Любов, носи всички блага на живота. Когато ти причиняват страдание, откликваш с болка. Ако простиш, тъй като Любовта е всеопрощаваща, няма да изневериш на същността си. Когато си в Любовта и ѝ даваш път да се проявява, силата е в теб. Тъмнината отстъпва пред Светлината. Както, често се изразяваме: " Силният човек, не губи присъствието на Духа." Това значи, че осъзнаваме, че Бог е над всичко, че е в нас и с нас и край нас.
    Да обичаш, означава да приемаш и да отдаваш. Да приемаш всеки човек, такъв, какъвто е, защото всеки е на различно ниво на съзнанието в живота  - училище.
Ако си спомним, че всички от Отца изхождаме и както ние обичаме всички свои удове, защото се ползваме от тях, така и Бог ни обича на каквото и ниво на осъзнаване да сме и като е допуснал в живота ни и доброто и злото, той само ни е създал условия да се учим.
     И така: враг - човек на ниско ниво на съзнание, направил грешни избори. По силата на кармичния закон е създал причини и ще носи последствия. Ако го обичаш, защото Бог живее в него, ти няма да изпаднеш в неговото положение на неразбиране, че само проявената Божията Любов носи всички блага на живота.
Ако си спомниш, че има Божий промисъл за всяка душа, по лесно ще простиш и тогава ще се освободиш от обида, осъждане, изобщо от негативната гама на мисли и чувства. Тогава и само тогава отваряш пътя на Любовта. А започне ли тя да извира, всяко сърце ще намира. Когато се каже, че си непоклатим, злото ще изчезва яко дим.
И стигнахме до последни слова, за това, как да обичам врага:
       Като проявиш Любовта!