07.10.2018 г. - На път за Ел Шадай

 

Какво означава да обичаш

 

Достатъчно ли е да искаш присъствието на този, когото обичаш или трябва още нещо? Готов ли си на жертва за  този, който обичаш? Готов ли си пред неговите интереси да сложиш интересите на Бог? Какво означава да обичаш?

Да обичаш по човешки, означава да искаш присъствието на обичания и докато ти дава това, от което имаш нужда, да е жива твоята обич. Щом не получаваш, това от което имаш нужда, си разколебан в това, обичаш ли или не обичаш, т.е. човешкото обичане е изменчиво. Да уточним: някой е привлечен от красотата, друг от интелект, трети от благата, които може да получи, друг от усещането за споделяне, спокойствие, мир. / Не осъждаме, когато уточняваме фактите./

Какво означава да обичаш по Божественому? Означава, че осъзнаваме, че сме Божие проявление и че същността ни е даваща, т.е. можем да сме непресъхващ извор на Любовта.

Любов и oбич – две слова.

Обичаш – значи, искаш да даваш и да получаваш.

А, Любовта, само дава.

Представете си извор. Нима той има нужда от споделяне? Тa, неговата същност е да дава, да извира благодатта, даряваща живот!
- Да обичаш е стара енергия. - вмъкна една сестра.

- Да поспорим за нови и стари енергии. От както свят светува е имало обич и Любов и докато свят светува, ще има обич и Любов. С какво се отличават хората, живеещи преди сто лета и сега? Нима хората, живяли преди сто лета, не са изпитвали Любов и обич? Нима сегашните хора са извор на Любов само? Не, че, това не е възможно, но колко са хората посветили живота си само в служба Богу горещо? Колко от вас искате да получавате Любов и колко от вас са готови на безрезервната Любов, или както е модерно сега да се казва безусловна Любов?

Някои казват:  "Сега се уча на това."  Други казват,: " Невъзможна е тук такава Любов." А други ще допълнят: "Всичко е възможно, ако влиза в Божия план."

 

Та, да успокоим душите человечески:

 

Дали ще обичате или проявявате Любовта,

нека да реши вашата душа!

 

- Аз не искам да съм тор за другите. - някой ще рече.

(има се предвид, че всички растат).

- А, на мен ми харесва, като видя светнали очи. -  друг ще отсече.

- А, аз искам да съм обичан, докато съм жив. - някой тихо ще шепти.

- Готов съм да обичам всичко и всички, защото тогава душата ми лети!

Но, нима тук някой спори?

 

Тя, истината е една.

Когато си на света дошла

ти, Божествена душа,

обещала си да проявяваш Любовта.

 

А кой, как изпълнява обещанието си е друг въпрос.

 

- Е, ама нали сме в училището на живота!

Може би се учим да обичаме,

дори в Бога да се вричаме.

Кой крив, кой прав, ще направим ний такъв обрат:

Ще говорим за обичане, после за Любов,

а, всеки ще проявява това, за което е готов.

Ха, сега кажете, ако обичаш всичко и всички

и чувстваш, че летиш,

искаш за всичко да благодариш,

струва ли си да те има в света?

  И да може така да се смалиш,

че да си казваш:

"Не обичам алъш-вериш."

И напред вървиш

с гордо вдигната глава

и повтаряш тез слова:

Аз и Отца ми, едно сме!

Не ще изневеря на същността,

ще проявявам Любовта!

Ех, слова, слова...,

ще помисли мъдрата глава.

Искам сега и веднага Любовта!

Ако искаш, трябва да дадеш,

дори да се свиваш като таралеж!

Ако по-малко ти бодеш

и път на сърцето си дадеш,

ще си обичан и ще обичаш.

А, когато решиш,

може и Любовта да изявиш.

Да обичам, но коя или кого?

Ако душата ми копнее да даде,

нима съм нерешително дете?

Ако съм мъж голям,

страхлив ли съм да отдавам плам?

Ако с този, който не обичаш, ти се събереш,

ще опиташ не един падеж.

Ако обичаш, не един и два,

отново ще решава твоята душа

- искам това, а не онова.

Смело през живота си върви,

отдавай своя плам

и ще станеш ти голям!

Всеки баща иска децата му да растат в радост и веселие.

Нима мислите, че Отец ваш не е предвидил всичкото това?

Колкото и да се блъска вашата глава, ние ще ви кажем,

дори на дело ще ви го покажем:

Бог е над всичко!

- свидетелствам за това.

  И ако се лута твоята душа,

не бой се, сам не си!

Правият път винаги ще намираш,

с когото трябва винаги ще се събираш,

от теб си иска само,

дори да плачеш на приятелско рамо,

да не униваш никога,

защото ти и само ти си този,

който от вътре гори.

Това е вечен плам, който може да топли,

да повдига, да примирява, да омилостивява,

да прощава, да не се раздражава.

(да не се ядосва, да не се гневи)

и когато решиш нов свят да сътвориш,

към нас ще се присъединиш.

Ако попиташ кои сме ние,

отговорът ни гласи:

Едно сме с Бога, аз и ти,

тогава сме ние и нищо не ще смути нашите души.

Както стълбата има стъпала,

както в училище следва клас след класа,

така и всякоя душа ще следва своя път.

А, кого ще срещне и с него ли ще продължи,

решаваш не само ти.

Тогава говорим за съдбини.

Ако решим пък да говорим за свободи,

нека всеки си реши, какво навън ще прояви.

И ако иска по-малко да го заболи,

ще му, кажем: Буден бъди!

Не заспивай по пътя, тъй важен

и следвай целта!

Тя е извечната Светлина!

 

Бог, Бог, Бог,

Любов, Любов, Любов,

Светлина, Светлина, Светлина,

Правда, Правда, Правда,

- не са празни слова!

 

Когато в Бога се вричаш,

Любовта недей да отричаш!

Когато кажеш „Обичам“,

нека това означава -

„В Бога се вричам!“

Когато кажеш „Аз Любя“,

нека това означава -

„Правият Път аз не губя!“.

Когато кажеш „Бог е Любов!“,

помни, това си ти!

Заветът Бащин пазете

и за всичко благодарете!

Да са ви светли умовете

и топли сърцата,

та да се радвате като децата!

А когато из горите вървите

и изкачвате вашите планини,

нека устата ви шепти:

„Благодаря ти, Боже, за тези благини!

Благодаря ти, че си ме създал

и всичко си ми дал!

Благодаря ти за тази благодат!

Ще срещам всеки като брат!

Ще обичам своя ближен

и ще проявявам Любовта

сега и навсегда!“

 

Останете със здраве и радувайте се, че сте Божии чада!