Постинг
19.09.2020 23:42 -
Живот във Любовта
Автор: svetlina551
Категория: Други
Прочетен: 444 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.09.2020 23:52
Прочетен: 444 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 19.09.2020 23:52
30.08.2020г Горна баня Живот във Любовта
Попитали един човек:
- Ако трябва да избираш, какво ще избереш - живот във мъки и страдания или живот в радост и веселие?
- Какво мислите, отговорил той?
- Еее, то се знае - всеки ще каже - радост и веселие!
- Знаете ли, че дори животът в радост и веселие си има своите изпитания?
Ще кажете:
- Ама, как така?
- Ще Ви дадем един пример. Събрали се трима другари. Яли, пили и се веселили, яли, пили и се веселили и накрая, се поизморили.
- Яжте, бе!
- Ааа, стига ни толкова!
- Пийте, бе!
- Ааа, не щем!
- Веселете се, бе!
- Ааа, стига ни толкова!
- Така ли? Ама, нали искахте радост и веселие, бе? Е, искали и получили, ама дали сполучили?
Да се върнем на първия въпрос: Искаш ли живот във мъки и страдания?
Че кой нормален човек би поискал да се мъчи и да страда? А някои ще рекат, че животът е едно мъчение, изпитание, оцеляване, справяне с мъчнотии и всякакви дивотий, а ние ще Ви речем:
Животът е приключение и по-точно казано - забавление. Защо забавление? Защо приключение? Защото всеки работи на своята нива, за да придобие. Да придобие, какво?
- То се знае - някой ще рече - благото!
- А ние ще Ви речем: Да придобиеш това, което никога не ще загубиш! Какво е това ли? Ами, кажете, де!
Да придобие Любовта, желае всякоя душа. Но, как така? Нима Любовта не е със нас дошла? Да, тя е с Вас дошла, но какво е тя нашла? А, сега ми кажете: Какво отново ще изберете - живот във Любовта или живот във тегота?
- Естествено, че живот във Любовта!
Любов, Любов, Любов! За нея копнее нашата душа.
Да говориш за Любов е все едно да пееш позната песен. Но, тук иде реч за онази Любов, която душата проявява, докато се осъзнава. Но, как така?- пак някой ще рече - какво толкоз има тук да се осъзнава?
- Дайте ми всичко, което ми е необходимо за тялото - да ям, да пия, да съм спокоен, да се веселя, да благодаря, чак тогава ще реша.
- Е, добре, нека му се даде! Но докога ще расте това дете? А, сега кажете - как ще възрастете?
- Що е туй? - пак някой ще рече.
- Това е онзи труд, който носи плодове.
- Плодове ли?
- Да - плодовете на Любовта! И докато човек се осъзнава, винаги решава, как да продължава. Един се сърди, че някой му пречи, друг пък размишлява на къде да продължава, трети на другите се сърди, а четвърти много не мъдрува, много не умува, а сърцето си отваря и на другите дарява.
- Но, как така? Що за дар пък е това?
- Що за дар ли? Той дава ти крила! Една усмивка само, те кара да застанеш рамо до рамо, до брата, до сестрата, за да ти е мирна главата. Какво ще рече това?
Ще рече, че отново напомняме за Цялото, че всички сме части от Едно, че когато сме тук дошли и всеки по своя път трябва да върви, ние от памтивека знаем, че аз, ти, той и то, сме винаги частите на Цялото.
- Не го искам този, нито пък тази, накриво ме гледа, все нещо не одобрява, не ги искам, те вдигат врява!
- Така ли? А, сега, да погледнем на нещата така: Той и тя, тук на таз Земя, той говори, тя пък спори, а другите в мълчание и всеки в своето състояние. Струва ли си, братя и сестри, по тоз въпрос да се мълчи? Май трябва, често да си спомняме от къде сме ний дошли! Да не забравяме все пак, че сме и души. Нищо че телата носят теглилата.
Тя, душата, носи си крилата. Може пак да полети и да се радва на своите свободи.
И Слънцето свети и топли дори и носи радост на всичките души. Нима спори, кой е крив и кой е прав? То за него всеки си е брат! Брат или сестра, всеки е частта.
И така.
Вижте тези светли сини небеса! Какъв простор! Каква прекрасна синева!
Когато нещо Ви тежи, когато нещо плаши вашите души, нагоре погледнете, простора усетете, гърдите разтворете, въздух дълбоко поемете, от излишното се освободете!
После, водица си пийнете и за всичко благодарете!
Докато сте тук и сега, нек се радва Вашата душа!
Въдворявайте мира! Радувайте се, че сте Божии чада, че на Вас заложена е печаливша карта, че Вие, където и да сте сега, не трябва да изневерявате на същността, защото Вашия Баща е така решил и живота из век във век е продължил. Та, макар да говорите за време, та макар някой от Вас често да дреме, то животът е прекрасен и всеки миг от него се гради и придобиват жадните души.
И тъй, бъдете преблагословени! Чувствайте се, като бодри смени и по-често бивайте засмени!
Няма коментари