Човешката душа
Задавали ли сте си въпроса: Какво кара човешката душа да страда?
А, какво кара човешката душа да се радва? Тези състояния - страдание и радост, като два полюса на човешките емоции, могат да сменят местата си. Ето защо е важно да се знае, какво е това страдание и има ли полза от него. Човешката душа страда, когато не разбира, когато друг решава вместо нея и когато пренебрегва известните ни Божии закони. Може ли човек да живее в Любовта и пак да страда? Защо някои обвиняват другите за своите страдания? Така ли е това? Кой е виновен и пред кого?
Така. Очертахме една територия, в която не всеки иска да пребивава. Само силните духом са готови да се сблъскат с всякакви обстоятелства, защото знаят, че изходът за тях, е шанс да проявят Любовта.
Да се върнем на първия въпрос: Какво кара човешката душа да страда? Да вземем следния пример: Инвалид, който е обездвижен от кръста надолу. В какво се изразява неговото страдание? - Не може да си служи пълноценно с тялото. Зависим е от благоволението на другите край него.
Втори пример: Жена изневерява на мъжа си. Той я обича и в резултат на изневярата - страда.
Трети пример: Девойка страда, че няма лъскава рокля или модерни дрехи.
В изредените случаи, обстоятелствата не зависят от душата. Тя страда по волята Божия. Тези страдания са необходими, за да може душата да възраства. - Но, това е жестоко! - ще кажете.
А какво мислите за следното: Престъпник убива човек.
-
Ужасно!
Страда ли човек, когато губи живота си? Естествено, че страда, не само физически, но и душата страда, защото животът за нея е най-прекрасния дар. Защо дадохме тези примери? Защото, когато страданията са по Божията воля, душата страда, но и нещо придобива.
-
Но как така? - ще речете. Какво придобива?
-
Зависи от случая. Може да придобие опит, на първо място; на второ място -
изгражда се характер, тоест придобиват се качества, в резултат на опита.
-
А когато душата преминава от физическо ниво на нефизическо, какво придоби-
ва?
-
Освобождение от ограниченията на тялото.
Да вземем друг пример: Душа, която страда от загуба на близък човек. - - Необходимо ли е това страдание? Придобива ли душата нещо?
-
Това страдание е излишно, душата страда от неразбиране. Какво следва от
това? Ето какво: Страдайки, душата преминава през различни състояния - тъга, безсилие, униние, смирение. В резултат отново придобива - смирение. Какво излиза?
Страдайки, душата се пречиства и започва да разбира, че Божията воля е над всичко.
Да си дойдем на думата!
Необходимо ли е страданието и в кои случаи?
-
Да страдаш от безсилие, че не можеш да промениш обстоятелства е излишно; да страдаш, защото друг се намесва в съдбата ти, без да можеш да промениш това, също е излишно. Какво излиза, че когато събитията не зависят от самия човек, пред него стоят два избора:
1.Да страда, защото не приема така създадените обстоятелства и
2.Да ги приеме с разбирането, че трябва да премине през това.
И така. В кои случаи душата, страдайки придобива и какво?
На пръв поглед е разбираемо, човек да иска да е само щастлив; да смята, че страданието е излишно и всячески да се стреми да го избегне. Но, задавате ли си въпроса: Щастлив ли съм? Колко хора са щастливи? А защо другите не са? Какво е щастие?
-
Категория, към която всяка душа се стреми. Да си щастлив, значи да си придобил. Но кое е това, което прави хората щастливи? Ще кажете:
-
Зависи от човека. - и ще бъдете прави.
-
Като говорихме за страданието, пропуснахме да кажем, че зависи от човека.
-
Но, как така?
-
Ако приемем, че живота е училище и в това училище се преподават уроци, които трябва да бъдат научени, за да се ползва ученика, ще стане ясно, защо душата е поставяна, в едни или други обстоятелства.
-
А какво става, когато човек престъпва Божиите закони?
-
Като се има предвид, че Бог е Любов, престъпвайки Божиите закони, човек създава препятствия по пътя на Любовта. С други думи - той не получава това, от което има нужда - Любов.
-
Какво се случва с такъв човек?
-
Губи желание за живот, неудовлетворен е и чувствата и мислите му отиват по-често в негативната гама.В резултат - върху него действат разрушителните сили. Този човек казва, че е нещастен и по-често обвинява другите за това. Защо? С какво са му виновни другите? Прав ли е той? Ако се вземе предвид, че,
душата е част от Бога - негово проявление и като се добави, че Бог и е дал свободен избор, какво излиза? Ако душата прояви Любовта, тоест даде на Бог да се проявява,то
Божието благо ще ползва, както този на който дава, така и самия него. Човекът ще се чувства щастлив, защото е дал, но и е получил. Това са обменни процеси, при които душата се обновява, както изворът отдал вода, получава от източника нова и в резултат на движението, тече процес на обновление. Стигнахме до извода, че Любовта е извор, тоест, ако изворът не дава, ще има застой и в резултат - разложение. А в човешкия живот - падение. Надявам се да е ясно, че само Бог е този, който дава шанс на душата, във всеки един момент от живота й на физическо ниво, да прояви Любовта.
Когато това се случва, човек е щастлив, но възможно ли е вечното щастие? Защо всички се стремят към него? Замислете се! Какво чувства човек, когато е щастлив?.Ще кажете:
-
Иде му да хвръкне от радост!
С други думи - иде му да полети от радост, а някои вече са долетели до седмото небе.
Значи чувствата са в положителната гама и в резултат - летеж.
Защо летим, когато сме щастливи и защо казваме, че някой ни е приземил, когато ни е извадил от това състояние? Летежа, образно казано, свързваме с извисяване, тоест душата се е извисила, повдигнала, над всичко, което я дърпа надолу. И кое е това, което я извисява? Сигурна съм, че всеки от вас ще ми каже, в първия случай: любов, щастие, радост, веселие, мир, благодарност и др., а във втория случай: нещастие, омраза, тъга, война, неблагодарност, загуба и др.
Какво излиза? Положителната гама на мисли и чувства носи радост и извисяване, а отрицателната гама - неудовлетвореност и падане.
Можем ли да контролираме мислите и чувствата, така че да изпитваме само радост от живота на физическо ниво?
-
Но, как да се радвам, когато съм загубил близък?Това е нечовешко! - някой ще каже и ще има право.
Но тук не става въпрос за състоянието, в което изпада човек, поставен в определени обстоятелства, а за силата му да трансформира това състояние и да се върне там, където му е мястото - при Любовта, при разбирането, че да си жив и да те има на физическо ниво, е шанс да научиш много неща; шанс да правиш своите опити и придобивайки, да вървиш напред.
-
Накъде?
-
По пътя на вечния живот, възраствайки към онова духовно извисяване, когато Дух и душа се сливат в едно. И знаете ли какво? Да си жив и да те има - е вечното щастие, защото каквото и да се случва, рано или късно, душата се връща там, където Безусловната Любов, твори и създава, люби и въздава и криле дава. И накрая - душата страдна , с радост дарява.
Помнете:
Вие сте души, на света дошли да пресътворявате Божието творение и ако за Бог животът ви е мигновение, то за вас, той е цяло приключение.
И най- нещастният човек има в сърцето си съкровище, което ако открие и за света го разкрие, ще говори от човек на човек:
С мир в душата, никнат ми крилата, виждам красотата, забравям теглилата, изпълва ме Любов, да споделям съм готов; да търся чудесата, да се стремя към небесата, да искам и да мога; да живея без тревога, защото тялото е Божи храм, а щом Бог е там, Любовта му ще отдам.