Животът на физическо ниво - ад или рай

    Защо често някои хора са неудовлетворени от живота си? Какво искат хората? На пръв поглед, всеки знае какво иска. Но, така ли е това? Какво ще кажете за човек, който има дом, семейство, работа, но не е доволен от живота си? В какво се изразява неговото недоволство? Ако го попитате: Защо си недоволен? - сигурно ще отговори:

• Всеки очаква /иска/ нещо от теб; в къщи -все ти намират кусури, в работата - малко плащат.

Защо е недоволен този човек? Може би, защото не получава това, което иска - спокойствие. Кое е това, което носи спокойствие, с други думи - удовлетвореност от живота? Нека  погледнем на живота така:

    Той -  животът, е дар Божи. За да се поддържа животът, е необходим покрив над главата /защитеност/ и храна, вода, въздух и слънце. Имаме ли го всичко това?

Естествено, че да. Едни в повече, други  в по-малко. Тоест, едни съществуват при по-благоприятни условия, а други  при по-трудни /неблагоприятни/ условия. В резултат - неудовлетвореност.

Какво е необходимо, за да бъде човек доволен от живота си?

• На първо място свобода.

Кое е това, без което човек не може?

Ще кажете: въздух, вода, храна, слънце, подслон и ще бъдете прави. Но достатъчно ли е това, за доволството на хората? За някои хора е достатъчно, но за други - не. Защо? Първите се задоволяват с малко, а останалите - не. Да видим, защо е така?

      Хората, които се задоволяват с малко, умеят да се радват на живота и да го ценят.

Нима другите не умеят да ценят живота? А може би тяхната душа копнее за Любов, красота, взаимно разбиране, взаимопомощ, хармонични отношения, баланс. При условие, че животът на първите / тези, които се задоволяват с малко/ и вторите / тези, които копнеят за хармония на всички нива на живота/ не е застрашен.

       Защо повдигнахме въпроса за удовлетвореност от живота? С други думи: Възможно ли е, човек да се радва на живота, въпреки всичко? Въпреки условията, при които е поставен?

• Но, как така? - ще каже някой. Как да се радвам, като все се намира някой, или нещо, който или което, ще ти трови живота на микро и макро ниво?

Защо някои са зависими от условията, при които живеят или работят, а други приемат тази даденост, като Божие благословение? Защо едни са неудовлетворени и защо други се радват на всичко, което животът /съдбата/ им предлага?

Мислите ли, че е възможно, човек да се радва на живота, при каквито и условия да е поставен? Едни ще кажат:

• Това е невъзможно! - а други ще се замислят.

• Ако животът им не е поставен  в опасност, смятате ли, че всички хора ще се радват?

Един ще каже:

• Как да се радвам, като съм болен?

Друг ще каже:

• Как да се радвам, като съм беден?

Трети ще каже:

• Как да се радвам, като съм самотен, като никой не ме обича и трябва да разчитам за всичко на себе си?

Четвърти ще каже:

• Как да се радвам , като съм загубил близък / или близки/? - или пък:

• Как да се радвам, като нямам деца? - или пък му /или й/ изневеряват и т.н и т.н.

С други думи: Има страдания в човешкия живот. А когато има страдания - няма радост.

Но така ли е това?

Да вземем следния пример: Болен човек е загубил надежда, че ще оздравее. Възможно ли е той да се радва на живота? В кои случаи човек си дава сметка, че всеки миг от живота, му носи радост? Само когато не страда ли?

       С всички тези въпроси очертахме една територия, в която човек е поставен на изпит. Какъв изпит? Човешката същност притежава мощен потенциал. Някои казват:

• Нищо не зависи от нас! Нямаме контрол над съдбата си.

А други казват:

• Взел съм се здраво в ръце, тоест, стабилен съм, въпреки житейските бури.

   В какво се изразява тази стабилност? Нима хората, които не изпитват радост, не са стабилни? И едните и другите - и изпитващите радост и неизпитващите радост,са Божии чада. Стабилност, нестабилност, системата, наречена човек е подложена на всякакви въздействия /влияния/ и в резултат, една система е по-стабилна, я друга - по неуравновесена. От какво зависи това? От две неща:

1. От нивото на еволюция на съзнанието

2. От силата на въздействието

Какво за човешката същност е ад?

• Всичко, което носи страдание, състоянието на дисбаланс / тоест нестабилност/ на системата.

По- малък или по-голям, но все ад.

   А състоянието на радост, баланс /тоест стабилност/ за човешката същност, е рай.

Защо човек не е постоянно в състояние на баланс?

• Защото физическото ниво е място, където в резултат на съществуването на добро и зло, се разиграват ситуации, при които биологичната система, наречена човек, е възможно да излезе от баланс.

Защо говорим за удовлетвореност - в резултат: радост, баланс, рай и неудовлетвореност - в резултат : страдание, дисбаланс, ад?

• Защото е ясно, че докато човек живее, тоест съществува на физическо ниво, много пъти ще бъде в едното или другото състояние - баланс, дисбаланс; рай, ад.

Възможно ли е , човек да бъде в баланс /душевен мир, равно на рай/ постоянно?

Ако отговорите с “да”, сте достигнали онова състояние /разбиране/, когато вашата същност е осъзнала, че препятствията, през които преминава, са само стъпала към съвършенство. С други думи: Човек преминава през изпитанията осъзнато.

Да се върнем на въпроса: Защо едни се задоволяват с малко, а други - не? По-осъзнати ли са първите? Какво означава осъзнати?

• Да е осъзнат човек, означава, че той разбира смисъла на случващото се.

Разбира, че всичко се обръща на добро.

Хората, които се задоволяват с  по-малко, тоест изпитват удовлетвореност и от малкото, което имат; в резултат - радост от живота, са  си поставили постижими цели,

като например - да оцеляват. Ето защо, те бързо постигат целта си и се радват на живота. Трябва ли да следваме тяхния пример?

• Всяка душа / зависи от нивото на съзнанието й /, си е избрала жизнен път, тоест цели - постижими или не.

• Кои цели са постижими и кои - не?

• На първо място, постижими цели са тези, при които душата в резултат на опита, придобива нещо.

• Не е лесно да си жив! - повтарят някои.

Да, на пръв поглед излиза, че са прави. В желанието си да оцеляват, някои забравят да се радват; забравят, че животът е дар Божи и всеки миг от него е ценен; че животът дава шанс , правейки своите избори, човек да преминава през ада или рая и в резултат на опита, да осъзнава, че силата е в него. Какво означава това?

• Сила - равнозначно на действие. Значи, човек може да действа или бездейства;

да създава или руши; да твори или сътворява своята реалност.

Бидейки творец, човек дава път на Божественото да се проявява. Творецът изпитва радост. Радостта носи удовлетвореност и мир в душата.

В кои случаи човек е склонен да твори и какво?

• Човекът, наричан оптимист /вярващ в добрия изход на начинанието/, привежда в действие своята сила. Той създава, твори, сътворява реалност. Оптимистът също среща препятствия; може да е поставен в трудни условия и не всякога успява да реализира плановете си, но вярата му, насочва силата му в правилната посока.

• Какво се случва, когато човек неудовлетворен от живота, предприеме нещо?

Мислите ли, че ще успява в реализацията на намеренията си? Той препятства силата си и обрича на неуспех своите начинания. Къде е радостта? Прав ли е той, като говори, че нищо не зависи от него? Кога ще осъзнае, че силата е в него и той е този, който създава своя ад или рай?

   Ето какво излиза:

Докато човек живее, той разбира, че нищо не получава даром, освен живота си.

Изключваме това, което е придобил като наследство от родителите си, като материален израз на придобивката; тъй като материалните придобивки не носят онази радост от живота, която окрилява човека, изпълва душата му и състоянието му на удовлетвореност, нарекохме рай, тъй като в този момент, той от нищо друго не се нуждае.

   Докато човек живее и изпитва удовлетвореност или неудовлетвореност, той осъзнава движещата сила, която го води по пътя на съвършенството.

Ако попитате: Що е туй съвършенство? -  ще кажа:

• Душата се слива с Духа и Любовта оживотворила човешкото тяло, твори свят на хармония.

• Възможно ли е на физическо ниво, Радостта от живота да съществува във всеки един момент?

• Да, когато човек осъзнае, че проявявайки Любовта, Радост, Мир и Веселие ще съпътстват живота му. Мъдрост, Истина, Свобода оживяват и раят създават.

• А, кажи сега: Смутих ли твоята душа?

Аз знам, че ти едно разбра: Рожба си на Любовта!