Прочетен: 1043 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 26.03.2018 21:23
25.03.2018 г. - Горна Баня За смисъла на живота
- За да осмисли човек живота си, какво е нужно? - Любов, Любов, Любов...
- Нима това е достатъчно?
Да поразсъждаваме! От Отца изхождаме, а той е Любов. Значи, същността ни е Любов. Да осмислим живота си означава, да не изневерим на същността си.
Защо живеем в свят, в който има добро и зло? - някой ще попита. Та, нали Любовта ни осмисля живота? Защо ни е злото? Та, то отнема живот...
- Но, как иначе ще проявим свободната си воля? Как ще направим своите си избори, ако нещо не ни провокира? И все пак, пред нас стои въпросът, защо правим грешни избори? Защо позволяваме да ни бъде отнета Радостта от живота? Кое е това, което ни вкарва в заблудата? Защо сме склонни да изневерим на същността си, нима забравяме, че ние сме Любов? И така, очертахме границите на нашите умствени лутания.
На първо място, всеки иска за себе си да получи Любов. Излиза, че има недостиг. Защо се получава недостиг? Та, нали същността ни е Любов!?
Да си представим, че сме едно езеро, в което се влива вода и съответно отлива вода. Значи, езерото, това сме ние. Нашата Любов, за да се отлива, трябва да се влива и това е един непрекъснат процес. Какво се случва, когато се влива недостатъчно? Ето, тогава говорим за недостиг. А, какво пречи да се влива вода в езерото? - Всякакви пречки по пътя на водата.
Какво пречи на човешката същност да получава Любов? -Това са спънките, всички спънки, които нямат нищо общо с Любовта. Обиден си от някого, обиждаш се - ето ти първата спънка. Обида, не е равно на Любов, а говори за недостиг на Любов. Сърдиш се на някого или нещо – отново недостиг на Любов. Обвиняваш, осъждаш – пак недостиг на Любов.
Та, като говорихме за вливания и отливания, имахме предвид Правия път (Божия Закон).
Да приемем, че човешката същност разбира правилата на играта, наречена живот, т.е. познава Божия закон. И ако не изневерява на същността си, т.е. не нарушава непрекъснатия процес на вливане и отливане, то, не само ще има мир в душата и радост от живота, но където и да се намира този човек, ще внася хармония на всички нива. Ето, колко е просто, да се осмисли животът!
- А, къде остана злото? - ще каже някой. Не го ли пропуснахме в картинката? Когато понасяме неговите удари, възможно ли е да изпитваме радост?
- Тъй като, човешката същност е устроена така – да вибрира на различна честота и да е една динамична система, която се стреми към баланс, както махалото се стреми към равновесие, то са допустими всякакви пертурбации. Но, законът за равновесието е вездесъщ.
Разумният човек насочва мислите си в правилната посока, успокояват се емоции и чувства и с мир приема Божията воля. Какво означава да насочим мислите си в правилната посока? Това не означава, да си мислиш „Аз съм щастлив!“, когато не си, нито да си казваш -„Да става каквото ще!“. Но означава, да си спомниш, че си Божествена същност и че, Любовта е твоето естество. И да припомним, че Любовта е дълготърпелива, всеопрощаваща, Живот даряваща.
Отново някой ще попита: - Ако същността ни е Любов, защо толкова нещастни хора има по света? Защо правим или някои правят грешни избори? Та, нали всички познават състоянието на мир, блаженство, сигурност, радост и веселие? - Защото се намираме на място, където сме подвластни на двете сили – добро и зло и защото по Божията воля се разиграват ситуации, т.е. попадаме в обстоятелства, при които се дава шанс на душата да възраства, като придобива опит и в резултат на този опит, да осъзнава законите на битието.
Да се върнем на въпроса: “Как осмисляме живота си?” и да дадем отговор. - Осмисляме живота си, като не изневеряваме на същността си, която е Любов и проявяваме Любовта към всичко и всеки.
Та, с няколко думи:
Любов, Любов, Любов...
Благодарим ти, Боже, че си ни създал и Животът в нас си влял!
Докато живеем и растем, ще те славим, Боже, със своите дела, за да пребъде навеки Любовта!
Защото е казано:
Да пребъде Любовта Ми чрез Човека през времената!
Поздрави!