22.04.2018 г. - Горна Баня

                                                       За какво си струва човек да живее

Попитали един мъдрец: „За какво си струва човек да живее?“. 

„За Любовта!“ -  отговорил той. 

- А, ако не сме обичани, струва ли си да се живее?

- Струва си, защото Любовта изпълва Душата ти и можеш да обичаш всичко и всеки.

- Но, как така?  Kогато не съм обичан, не искам да съм жив! -  възроптал питащият.

- Ха сега, аз да те попитам. -  казал мъдрецът. Ако ти отнемат това, което най-обичаш, т.е. субектът на твоята любов, няма ли да искаш да си жив? 

- Ех, пък ти, как няма да искам да съм жив, искам и още как.

- А задаваш ли си въпросът, защо искаш да си жив? 

- Как защо? За да се радвам на всичко, което е под небето.

- Ха така! Дойдохме си на думата. Сещаш ли се, защо се радваме?
- Защото Божията Любов се изявява във всичко и всеки.
  Отговори ми сега, ако те попитам пак:  Искаш ли да живееш, ако обичаш, но мислиш, че не си обичан?

- Искам, искам! Как да не искам!? Та радостта от живота е моя стихия!

- А сега, след като си наясно, че можеш да изпитваш Радост, то сигурно си наясно, кой оживотворява твоето тяло?

- Любовта Божия! То се знаe!
- Стигнахме до извода, че ако проявиш Божията Любов, ще изпитваш Радост от живота и дори няма да помислиш, че не ти се живее, ако смяташ, че  обекта на твоята любов не те обича.

Нека да подскажем това, че Любовта - Любов извиква и че Бог е промислил за всичко; че, всичко ти е дал, за да възрастеш - среда, условия и съобщество.

- Мъдрецо, кажи ми още нещо. Ако съм болен или в затруднение (утеснение), нима мога да се радвам?

- Радва се само този, който разбира, къде се намира, който е проумял, защо Бог го е създал. Който Божията Воля приема, много бързо се съвзема.

- Мъдрецо, а когато има война, то изчезва радостта, защото живота го дебне опасността.

- Време е да узнаеш, че дори да роптаеш, всичко има на Земята, за да може да се
осъзнава душата. Едно само помни, всички хора са светлини, а където е Светлината отстъпва тъмнината. Хайде, сега кажи: „Сполай ти, Боже! И Благодаря!“. Живота - дар цени и за всичко благодари!  Душа, тела, ум, сърце, устроени са така -  да търсят хармонията. Всичко към равновесието се стреми, а човеците имат дори мечти. Когато си спомнят ,че са творци и съработници на Божията нива, тогава и само тогава, никой не ще унива. Остани със здраве и знай, че има Божи рай и ако някога нещо ти натежи така си кажи:

„Аз и Отца ми, сме едно!“

Обичай, радвай се и пей и с радост живей!

Туй са мойте сладки думи две.