05.08.2018 г. - Рилски Езера

                                                           За живота, страданията и Любовта

– Ако те попитаме, на колко години искаш да си сега, какво би отговорила?

– На тези, на които съм.

– Ако знаете, че можете да преминавате през измеренията, на кое ниво ще искате да се задържите повече?

– Тук, на това ниво и в това измерение.

Коментар:

Искате да сте тук, защото сте дошли с определена жизнена задача и сте дали обещание да я изпълните и всеки от вас знае това.

Защо подхванахме темата?

Защото всяка душа си задава въпросa: "Защо съм тук, какви са задачите ми, с кого трябва да бъда, колко дълго?" 
И отговорите са от ясни по-ясни. Тук сте по Божията Воля и каквото и да се случва, то е за добро. Дори когато попадаме под влиянието на разрушителните сили, дори и тогава в повечето случаи, всичко се обръща на добро. Защото има случаи, когато душите не разбират живота и смятат, че са най-големите нещастници, когато страдат и молят Бога това да има край; като изключим случаите, когато душата не е на правия път и вместо възлизане има падение, вместо придобиване има ограбване.

   В кой случай казваме, че душата не е на правия път?

-Това и баба го знае! -  ще възкликне някой.
- Не си на правия път, когато вършиш злини или когато мислиш, че искаш за някой лошото. Така ли е това? От една страна е така, от друга, не. Това е така, защото си с негативните мисли и чувства и не е така, защото може да си изпълнител на Божията воля. С други думи, Бог допуска злото да се прояви чрез теб, за да може да поставиш на изпит някой друг. Нима е възможно? Нали Бог е Любов? Бог е скулпторът, който с длетото извайва съвършено творение. И така, струва ли си да си жив, ако ще попадаш под ударите на злото? Според казаното по-горе излиза, че в някои случаи си струва, но само когато това е по Божията воля допуснато.

В кои случаи предизвикваме съдбата и попадаме под ударите на злото?

Има се предвид, когато това не е по Божият план. Това са всички случаи, когато не сме в мир и не изпитваме радост от живота. Следва въпроса:

- Когато страдаме по Божията Воля, нима имаме мир в душата, нима изпитваме радост от страданието?

- Да, така е, тогава няма мир и радост, но то е строго дозирано /страданието/. С други думи, разрушителните сили нямат пагубно действие върху душата. Напротив, в резултат на този опит, душата придобива знание за действието на извечните закони, действащи в Мирозданието.

И така, трябва ли да се плашим от страданието и в кои случаи?

Някои ще кажат:
- Ако страдам, нека е от Любов! 
Други:
- Страдание ли е, не ми го хвали! 
А трети ще кажат:
- Благодарни сме на живота, каквото и да ни предложи той!
- Защо са благодарни? Защото разбират, че всичко се обръща на добро.
- Нима може да си благодарен, че загубваш любимия или любимата? Нима може да си благодарен, че търпиш загуби от каквото и да е естество?
- Благодарен си, когато разбираш, че Бог работи върху твоята душа в случаите, когато нямаш власт над ситуацията.
- А, когато можеш да избираш, да правиш своя избор напълно осъзнато, защитен ли си от загуби?
- Разбира се, че не. Но, живееш с ясното съзнание, че си свободен човек, че имаш свободата на избора и каквото и да се случва, ти си този, който решава.

- А къде остана Божията воля? -  ще възроптае някой.

- Божията воля е над всичко! Щом Бог е допуснал свободата, да се определяш на кой господар да служиш, той знае, че душата е вечна; че е негово проявление и че, всичко това си струва, заради вечното движение.
- Ама, аз не искам да страдам! -  ще каже някой. Искам да съм обичан и да обичам! Кому е нужно това страдание?
- Ако имаш недостиг на Любов, искаш Любов, но ако Любовта от теб извира, тя не ти дава мира, защото искаш жадния да намира.

И така:
- Възможно ли е да страда този, който обича всичко и всички, т.е. от него Любовта извира?

Има вопиюща нужда да бъде обичан този, чието участие в обменните процеси е необходимо за израстването му.
- Какво излиза -  някой ще изкоментира - че някои са недорасли?
- Тук иде реч, за пътя на човешката душа. Това е Царски път, защото душата обменяйки се, придобива. Защото, по-напредналата душа ще иска да отдаде, а готовата да приеме. И така, животът е дар, защото, каквото и да се случва, душата винаги сполучва. Дали ще отдаде или ще приеме не ѝ позволяват много-много да дреме. И тъй като живеем в съобщество, ще се „съобщаваме“ по всевъзможни начини.

И така, да си дойдем на думата! Струва ли си този живот, щом в него има страдание?

Някои ще кажат "да", други"не", а трети ще заявят „Аз се научих на послушание!“
- Много примиренчески звучи „послушание!“. Къде остана Свободната Воля?
- Едни се бунтуват, а други разбират, че смирението, т.е. с мир в душата да приемеш, си струва, защото, само тогава изпитваш радост, а радостта е ключ към Висшите светове.
- Хайде сега, Висши светове! Стига ни и този свят! - някой ще отсече. А друг ще добави: - Радостта е сестра на Любовта! Радостта отваря пътя на веселието, весел е човек, който осъзнава, че си струва всеки миг от живота.

И така, братя и сестри, с Мир, Радост и Веселие, по Царския път на Душата!

Живейте в Мир! Изпълвайте живота си с Радост и проявявайте Любовта!

Тогава и само тогава, ще разбирате и ще чувствате, че си струва да си жив!