31.07.2019 година При  петото езето от 7-те рилски езера /Махабур/  

Водичка прекрасна, чиста сълза [или: сълзица, сълзичка], ти си ми сестричка.

Живот даряваш и освобождаваш.  

Духът на езерото говори:  

При чисти води поспрели и глави навели,

добре сте ни дошли,  добре сте ни нашли!  

Вода съм аз прекрасна, от дълги времена все тъй ясна.

Прекрасни имам аз вълни, плитчини и дълбини.

Радост нося за душата, тук във планината.  

Пето рилско езеро́ - като Адамово ребро.

Аз водите си отдавам, без да се смущавам.

Мислите ли, че невзрачна съм вода, само служеща за красота?

Задачата ми не е лесна, защото искам нещо да ви дам,

да усили свещения ви плам. 

Но се справям лесно, лесно и радвам вашите души.

На сърцата ви говоря чрез моите води.

"Що говориш ти?" - някой ще рече.

Как може някой теб да разбере? Та, ти си само вода!

Тук дойдох и спрях и друго не видях."

- Ах, грешна ти душа, стани чиста като таз вода!

Дори да имам аз вълни, това не ще те теб смути.

По-добре се замисли, защо са тука тез води.

Те са символ на вечна чистота,

тъй нужна на вашата душа.

Вода, вода, вода - прохлада носи тя.

А за някой - успокоение и омиротворение,

дори ми посвещават стихотворение.

И така, хора мили, част от Бога съм и аз,

също като вас.

Ако в мен се взреш, ще ли нещо ти да съзреш?

Камъчета, рибки и вълни, само това ли виждаш ти?

Отпусни се, в мене взри се, от всичко лошо изчисти се!

От лошото се освободи, свободен ти бъди!

Вгледай се във дълбините!

Дълбочина, дълбочина, тъй безкрайна е и твоята душа.

И в нея има дълбочини, душата се вълнува като моите води.

Защо сравнявам душата и водата?

И душата и водата са някак ограничени

и дори понякога смирени.

Но когато нещо в тях бушува или външно ги вълнува,

ще покажат красота  или дълбочина.

Замисли се малко ти, който пред мен стоиш

и който нощем звездите броиш.

Струва ли си да има вода и душа?

- Но как така - това е от из вечността!

- Ааа, разбра ли сега? Бог благоволил е така!

И когато сестра ме зовеш,

за теб ще съм като бистра вода

и скъпа сестра, не само вода.

Ще се вълнуваме, ще лудуваме,

понякога ще се блъскаме от бряг във бряг,

но никога не ще да спрем своя бяг.

Душа прекрасна, която се взираш в моите води,

благодари, за око ме приеми!

Защото то е посланик на душата, както и водата.

Погледнеш ли в човешките очи,

сякаш душата ти шепти:

"Или ме приеми или ме отхвърли!"  

Погледнеш ли във моите води,

духът на езерото ти шепти:

- Блажен си ти, защото знам,

че макар вода да съм,

ще усиля твоя плам!

Със здраве остани и пак при мене се върни!