За Земята

Хармония, хармония, хармония, дивна Природа -
за нея копнее народа.
Ако и да не си признава,
Природата му винаги дава.
Но, не всеки път за нея се сеща човекът.
Предпочита да страда,
вместо да намери своята отрада.

Тя, дивна Природа, Земята майка-кърмилница на нас подарява,
  с едничката цел, рода да се облагородява.
Ценете Земята -
майка-кърмилница ваша и наша!

Земята и само Земята е тази,
която наш дом е със зали прекрасни.
Земята ни храни и всичко от себе си дава,
за да може отново и отново,
всичко да се ражда и да се възражда.

Да пазим Земята, Природата дивна,
като свойта зеница,
да орем и да сеем своята нивица!
Да пазим чиста планината,
да облагородяваме равнината!
Това са правилата.
Така завеща ни Земята,
та, ние сме и́ децата!

И когато чистим своите къщи
и ако е мръсно, всеки се мръщи,
така и в планината
- пазете чистотата!
Нека от радост греят ви лицата!
Па-зе-те Зе-мя-та,
както си пазите сърцата!

И ако искаш да ме има - сега и догодина,
където си ти, направи градина!
Където си  - чисти и създавай, отново и отново Райска градина!
Тогава и само тогава, теб и мен ще ме има.

Хора, разбрани и неразбрани,
дорасли и недорасли,
не сечете клона, на който стоите!
Как после дом ще строите?
Запретнете ръкави, размърдайте си умовете,
работете и творете!

Земя и небеса -
навсякъде е пълно с чудеса.
За всичко буден бъди,
и твори, твори, твори!

Пази твоя дом, твоята земя
и тогава и само тогава,
тя ще има, какво да ти дава!
А, ти от сърце ще благодариш
и пак ще твориш, твориш, твориш.

Така, вечен рай на Земята ще има,
живот ще кипи
и всеки ще има, какво да си взима.

И пак: Земята пазете!
За всичко благодарете!
На доброто служете!

Бог със слънце я милва, нея - Земята
и въпреки всичко,
с любов се грижи за тях - децата на Земята.
На Отец наш да благодарим,
и пак да творим!
Нека бъдем съработници на неговата нива!
В едно да се обединим,
ако желаем да се ощастливим!