Човешката душа копнее за Любов

   Така е устроена, да приема Любов и да отдава Любов.

И ако попитате - Къде е тази Любов? - ще ви кажа: в нас, край нас.

И тъй като, Бог е благоволил да се прояви чрез нас, то се създават

условия и обстоятелства, при които душата да прояви в цялост

Любовта, която е заложена в нея.

И тъй като, често си задаваме въпросите: Какво се иска от мен? Защо

съм тук дошъл? В правия път ли съм във всеки един момент?, то ще

припомним, че никога не сме сами; че Бог-Дух е на предна позиция;  че

от нас се иска само, да не изневерим на същността си. Тогава и само

тогава, сме на правия път.

Но, ако някой каже: 

- Но,ти забрави за теглилата! Когато страдаме и тогава ли сме на

правия път?

- На правия път сме, когато осъзнаваме, че всичко се обръща на добро. 

На правия път сме, когато пазим топлината на сърцето и 

светлината в ума; когато се стремим да трансформираме състоянието си

и да върнем мира в душата си; когато изпитваме радост от живота;

когато се радваме , че сме тук и сега, за да осмислим живота чрез

Любовта.

- Искам да обичам и да съм обичан! - всеки ще каже това. Пък, аз ще ви

река:

- Обичайте и не премервайте какво ви се връща за тази Любов!

Сейте вашите ниви със семената на Любовта, за да жънете плодовете

на Любовта! Често искате да жънете, преди да сте посяли.

Нима, земеделецът очаква реколта, преди да се е погрижил за това?

  И така, когато говорим за Любовта, нека припомним и това:

Майката Земя ни дарява с всичката си Любов. Бог Отец  съизволява да

ни даде живот. От нас се иска само, да осмислим този живот, чрез

плодовете на Любовта. Често се говори за добродетели.Често се

оправдаваме, че сме недорасли, че светлото бъдеще предстои.

„Там някъде, в далечното бъдеще ще имаме това, което толкова

желаем.“.

Така че, излиза, че живеем в някакъв недоимък. Но кажете, нима

птичката спира да пее, когато живее в някакъв недоимък?

А, ние какво правим?

- Боже, опази! Боже, дай! Боже, помилуй нази!

- Защо забравяме, че сме сътворци на тази реалност?

Защо вървим с неведена глава понякога?

Защо тъгата е стиснала гърлото ни?

Нека си спомним, кои сме! Нека си спомним, че сме Светлина!

Нека отворим прозорците на нашата душа! Нека се изпълва тя с

Любовта! Нека усещаме силата и мощта нa Божия Дух!

Защо повярвахте, че сте незначителни и нищо не зависи от вас? Та, Вие

всеки миг творите чудеса! Та,Вие пазите мира на тази свещена Земя!

Не ви ли се вярва? Един прекрасен ден, вие заявихте: " Тази земя е

наша и

ние ще я пазим!" Вие я обгърнахте с Любовта си и  опазихте границите

ѝ. Вие обгърнахте Майката Земя с Любовта си. Вие излъчвахте

Любовта си във всяко кътче на вселената. Припомняме ви това, за да

знаете, че не сте безгласни букви. Припомняме ви това, за да знаете, че

от вас зависи добруването на тази земя, хармонията на всички нива. И

така: Прощавайте грешките на всеки и му давайте шанс да се поправи!

Същото важи и за вас. Не забравяйте, че Бог е над всичко, че е позволил

да изявявате Любовта си във всеки един момент; че силата е у вас; че

сте част от Цялото! Като говорим за Цяло, ще допълним, че цялото

мироздание се подчинява на закони, които следват Божия промисъл. И

ще завършим така:

Докато живеете, никога не унивайте! За загуби не страдайте! Рая в себе

си и край себе си създавайте! Песни пейте и Бога славете! Будни

дръжте умовете! На света се усмихнете и така го поздравете! Всичко

край себе си завъртете! А сега кажете: Ура! Ура! Ура!