Защо не трябва да се страхувамe

      Докато човек живее, много пъти ще изпитва страх. Защо се страхува?
На първо място, човек се страхува за своето оцеляване.
На второ място, човек се страхува за близките си и за тези, които обича.
На трето място, човек се страхува за бъдещето си.
И така, можем да изреждаме безброй причини за страховете на хората.
     Защо не трябва да се страхуваме?
От една страна страхът за оцеляването е заложен инстинкт за самосъхранение.
От друга страна патологичният страх, пречи на човек да се радва на живота.
Излиза, че дори страхът в определени граници е добре да го има, но само тогава, когато ни подтиква към действия, резултатът от които е добруване.
      Ако приемем, че има Създател, то е ясно, че той ще иска, създаденото от него творение, да изпълни целта, която Създателят е набелязал.
      Защо сме създадени човеците? Каква е целта на Създателя? Какъв е смисълът на живота на човеците? Сигурно, не един си е задавал тези въпроси.
Едни казват, че човекът е върха на еволюционния процес. Други пък смятат, че Създателят иска да се проявява, заради вечното движение, като за целта е изпълнил форми, които ще съществуват, докато се прояви заложеното в тях.
Заложен ли е страхът в нас? Това е спорен въпрос.
За едни е ясно, че ако влезнат в клетка, в която има гладен лъв, то ще са неговата храна.
 Страхът за оцеляването им, ще ги възпре.
Други пък смятат, че ако е силна вярата им в Създателя,  дори да влязат в клетката с гладния лъв, то Създателят им, ще ги опази.
       И така, трябва ли да се страхуваме? Ако не трябва да се страхуваме, то защо не трябва? Ето, отново въпроси...
Ще погледнем на нещата така:
Човешкото тяло е уязвимо, затова трябват грижи, за да съществува. Отдавна се говори, че освен тяло, човек има и душа и дух, който е оживотворил тялото и благодарение на който, то съществува. Ако знаем, кои са нещата. които заплашват оцеляването на тялото, то всячески ще се стремим да го опазим. Това е в реда на нещата. Желанието да съхраним тялото е заложено в нас. Е, в резултат на свободната си воля, чрез изборите си, някои хора  вредят на тялото с употребата на вещества, които пречат на оптималната му работа. Наркотици, цигари, алкохол, вредни храни и напитки, всичко това отрича живота на тялото. Все едно, вместо точното гориво за автомобила, да наливаш гориво с примеси, които пречат на двигателят да свърши работата, за която е предназначен.
Да се страхувам да правя нещо, което не е добро за тялото, означава, че искам да го опазя и е възможно да последват действия в тази посока.  Значи страхът ни подтиква към действия, опазващи тялото. Това е инстинкт за самосъхранение.
       Но съществуват обстоятелства, над които човекът няма власт и които заплашват
живота. Страхът в този случай не води до действия, които могат да променят обстоятелствата. Ето тогава, не трябва да се страхуваме, а да сложим на преден план
Създателя и неговата цел. Щом е допуснал тези обстоятелства в живота на човека, то те водят до изпълнение на целта му. На мястото на страха, нека сложим разбирането, че всичко се обръща на добро или както народът ни казва: "Всяко зло, за добро."
 До тук казаното е известно на всички.
Знаете ли, че във всеки от Вас, Духът ръководи?
- Дори тогава ли, когато човек прави грешни избори, застрашаващи тялото?
- Духът сочи правия път, а душата избира, къде да се намира.
- А какво се случва с тялото?
- Тялото е като дреха, която може да се замърси или скъса. Когато вече не става за ползване я сменяме , нали? Така става и с тялото. Но духът и душата, като проявление на Създателя, продължават своя живот.
Не трябва да се страхувам за тялото, когато то вече е негодно да ми служи. Аз не съм само тялото. То изпълнява своята роля за реализиране на целта на Създателя. Каквото и да се случва с него, животът продължава.
Понякога човек осъзнава, че Създателят е този, който движи нещата в играта, наречена живот на физическото поле. Дори да има свободна воля, през, какъвто и опит да премине човек, то вярва или не в Създател, всичко, което той осъзнава, го променя. И както малкото дете расте и става голям човек, така и съзнанието на човека, докато той расте, възраства. Какво ще рече това?
Човек разбира, че може да бъде щастлив, когато обича и го обичат, когато има какво да дава и на какво да се наслаждава. Къде отиде страхът?
- Ох, пак го има! Страх от загуба.
- Ако вярваме, че Този, който ни е създал и живот в нас влял, за всичко е промислил,
няма да се страхуваме, ще се радваме, че ни има и каквото и да се случва, ще знаем, че това е като сън, от който ще се събудим.
Не трябва да се страхуваме! Нека сънуваме!
Да изпълним живота с радост! Да създаваме, вместо рушим! Да се облагородим!
С Любов, вместо страх, да градим!
Да помним, че всякога има живот и не един оборот! Да знаем, че във Вечността е нашата душа, а Духът Божи, всякога ще ни ръководи!
Без страх в Любовта безгранична!